0156: Можем ли да подобряваме своята памет (Mojem li da podobryavame svoyata pamet)?

Във всички случаи паметта можи и да се подобрява и да се развива по подобие на всяка друга част от човешкото тяло и това се прави с начини и средства, проверявани от хората в продължение на столетия и всички те са обикновено свързани с определена психология.

И както при развитието на всяка друга част от организма и в този случай правилото е да се постоянства и упражненията да се използват последователно. На първо място е добре да наблегнете на методите за заостряне на вниманието.

Това е първото, което може да направите, за да увеличите шансовете си да запомняте повече информация и за по-дълго време. А хубавото е, че вниманието може да се развива във всяко едно време. Например, докато се разхождате по улицата, обърнете внимание на витрините на магазините.

Какви стоки са изложени в тях, какво е разположението им, какво е количеството им. Колко хора срещате, как са облечени, номерата на автомобилите … Всъщност, на всяка крачка се появяват неизброими възможности да тренирате своята памет и въпроса е да се възползвате от тях.

По стечение на обстоятелствата в живота Ви, Вие може да имате по-силно развита, примерон - зрителна, или слухова, или тактилна памет. Добре е да познавате тези свои особености, за да използвате своите силни страни в подобряване процеса на запаметяване.

Дали ще запечатате зрителен образ в съзнанието си, дали ще се ориентирате според специфичен звук или ще свържете запаметяваното събитие с такъв, това са все техники, изискващи работа над себе си и подпомагащи способностите да си припомните по-късно необходимите Ви сведения.

Всеки знае, че в училище е най-трудно да се наизустява стихотворение в началото на учебния срок, а към края на срока, след като един - два месеца упражнението (наизустяването на стихове) е тренирано редовно, тази способност значително се подобрява и някои стихове се запомнят само с 2 -3 прочитания.

И още една идея - някои хора са много добри в двигателната памет - лесно научават сложни упражнения, или танци. Това също може да се използва за запаметяване на необходимата Ви информация. Тренеровката е добър метод, но не бива да е самоцелна. Т.е. избягвайте самоцелното запаметяване.

Стремете се да запомняте само такава информация, която е трудно да намерите в справочниците или в интернет и то такава, която ще Ви е полезна в ежедневието, но това също е вид психология, защото хората трудно могата да се ориентират какво точно им е най-необходимо в живота (освен за парите - за тях повечето хара са единодушни). Все пак, ако целта Ви е да се явявате на конкурс по всезнайство, това е друг случай и тогава карайте наред по справочниците.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

0154: Възпитание (Vazpitanie).

Възпитание е целенасоченото изграждане и формиране на всеки подрастващ човек, като неповторима индивидуалност и личност с цел подготовката й за активно участие в обществения и културен живот в съответствие с общоприетите социални норми.

Чрез възпитанието човек се включва и навлиза в различни социални отношения, като планирано обучение, игра, общуване, практически дейности и по този начин се постига съхранение на историческата памет на човечеството и необходимите за живота знания, навици и опит.

Възпитателното въздействие е цялостен процес на нееднократно, постоянно привикване към определени навици, най-често насочено към децата, с цел ежедневно и по различни пътища да усвояват необходимите им социални умения, но това може да продължи и в зряла възраст.

Възпитанието е една от основните категории на педагогиката и обикновено се осъществява в специализирани организации по предварително съставена и одобрена програма за развитие, насочена към постигането на конкретни умения, като:

• -    осигуряване на храна и себе защита, с цел съхраняване на собственото здраве;
• -    успешно адаптиране в обществото на себеподобни, за постигането на пълноценен, щастлив и полезен живот;
• -    способност за самостоятелно развитие и постигане на своите цели.

Възпитание в широкия смисъл на определението е формиране на човека под въздействието на обществото, което се отъждествява със социализацията и се осъществява целенасочено в специализирани учебно - образователни и възпитателни учреждения - училища, университети, казарма.

В тесния педагогически смисъл на понятието, възпитателната работа цели формиране у децата на система от определени качества, възгледи и убеждения, възоснова решаването на конкретни възпитателни задачи, като например, за определени нравствени качества или обществено поведение.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

0154: Какво е психология на парите за човека (Kakvo e psihologia na parite za choveka)?

Психология на парите е направление в психологията, което изучава въздействието на паричните фактори върху поведението на човека и основно - във вземането на решения, а в частност и финансови решения.

Това направление е тясно свързано с такива области като икономиката и невроикономиката, в които експерименталните изследвания показват, че поведението на хората в ситуации, в които се оперира с пари, е достатъчно предсказуемо.

При това се забелязва, че в някои случаи подобно поведение може да се разминава с положенията, залегнали в редица класически икономически теории. Даже дълго време темата “човек и пари” се считала за област от науките за културата.

Все пак, последните изследвания показват и доказват, че биологичните механизми на функционира не на мозъка играят не малка и не последна роля в случаите на боравене с пари и вземането на решение за разпореждането с тях.

Нещо повече, оказва се, че операциите на мозъка, в тези случаи, по много неща си приличат с процесите, заложени за изпълнение в икономическите системи, доколкото те са разчетени за постигането на определена ефективност и целесъобразност.

Затова психолозите, занимаващи се с тези въпроси смятат, че изучаването на психологията на парите може да помогне да се подобри живота на човека в основополагащата област на финансовите отношения, като обуздае емоциите, постигне успех, реализация и по този начин да го направи по-щастлив.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

0153: Каква е психологията за успех в личния си живот (Psihologia za uspeh v lichnia jivot)?

Много хора се вълнуват от психологията, която може да им донесе успех в личния живот, разбирайки интуитивно, че голяма част от успеха се крие в тяхното съзнание.

За да се съхранят чувствата в отношенията между хората се изискват желание и усилия и от двете страни. Няма как да имате напредък, ако считате, че отсрещната страна е виновна за нещо и че трябва да изкупи тази вина.

Добри отношения на принципа на отричането и негативизма е невъзможно да се създават. По-скоро заложете на позитивизма - вижте добрите страни във Вашия партньор. Радвайте се на това, което имате, а недейте да скърбите по онова, което нямате.

За да постигнете успех в личния живот, преди всичко е необходимо да го желаете, а след това и да вярвате, че това е постижимо. Резултатът не може да настъпи от само себе си и внезапно. Тайната на успешния живот се крие в постоянното развитие и подобряване.

Нужни са постоянни усилия в посока на желаното състояние на отношенията, проява на внимание и загриженост за другите хора. Егоизмът е силно противопоказен. Добре би било да анализирате действията на своя партньор, за да го разбирате.

Когато знаете защо той постъпва по един или друг начин, в едни или други ситуации от живота, ще реагирате с разбиране и даже изпреварващо в същото направление и така ще избягвате ситуациите на противопоставяне или на застой поради неразбиране.

Разбира се, помощ в тази ситуация може да получите от специалисти - психолози или като се запознавате самостоятелно с нужната Ви литература по психология. Но най-важното за успех в личния живот е умението да слушате. И когато “чувате” желанията на човека до Вас, става по-лесно да се съобразите с тях или да отстъпите, ако се налага.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
 Фотоизточник: google.images

0152: Как да излезем от депресия (Kak da izlezem ot depresiata)?

В повечето случаи депресията не изисква медикаментозно лечение. Това е състояние на угнетеност, което можем да преборим като изключим от живота си причините, които го предизвикват. А най-бързия начин за това е да заобичаме.

В този смисъл, жените са доста облагодетелствани - отиват на фризьор, сменят прическата и цвета на косата си, коригират имиджа си, после затвърждават положението с шопинг, купуват си неща, които преди не са си позволявали. Макар и веднъж в живота си, човек може да си позволи неща, които действително му харесват.

След това се появяват в клуб или кафе и поразяват всички присъстващи с доброто си настроение, забравяйки поне за момент за проблемите, а те от само себе си изчезват. В периодите на депресия е добре да избягваме самотата, да се отдаваме на любима работа, да си намерим приятно хоби и да си намираме нови приятели по интереси.

Самотата е предпоставка за тъга, отчаяние, размишления в грешна посока, търсене на недостатъци в себе си. Макар, че понякога си заслужава човек да се усамоти и даже да си “поплаче” на воля, но без да се увлича в тези неща. Добре е да сподели с приятел или на форум, където никой не го познава.

Така ще се убеди колко много хора го подкрепят, че не е сам и че проблема му не е чак толкова катастрофален. Ако се замислим, ще открием, че главен двигател на депресията е мързела - умствен, телесен, душевен. И неговото естествено продължение са постоянните жалби, че нищо не е както трябва и че все някой за нещо ни е виновен.

Така още повече си разваляме настроението и индуцираме още по-дълбока депресия, даже заразяваме близките си хора. В Куба никой не страда от депресия, защото хората цял ден пеят и танцуват и вместо да се търкалят пред телевизура, излизат сред хората, общуват и се забавляват, макар че едва ли са толкова за завиждане според нашите критерии.

Това не е лоша идея и за нас. Вместо да изпадате в зимен сън, по добре е да излезете от “бърлогата” си и да се поразходите по широкия свят, да се заемете с интересни и полезни занимания. Даже и на работа, ако тя е скучна и рутинна, е възможно да се създаде микроклимат на позитивизъм, да се преустрое работното място, да се създадат по-комични правила.

А дома ни, той трябва веднага да се превърне в страната на чудесата и всичко да се преобърне в позитивна насока - нещо като творческа лаборатория за радост и оптимизъм. Всеки ден да изнамираме по едно ново “ястие” на щастието, даже в миенето на чиниите или действията с прахосмукачката. С всичко може да се експериментира - мебели, прибори, книги…

Творчество - ето го ключа за изход и от най-дълбоката депресия. Без значение с какво. Създайте икебана, вземете си бонсай, научете оригами и покрийте всичко с книжни фигури, извадете фотографиите си и сложете някои от тях в рамки. Подредете книгите си по нов начин и така всичко ще се промени.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

0151: Какво представлява социалната психология (Kakvo predstavlyava socialnata psihologia)?

Хората, даже без да си дава сметка, ежедневно се занимава с въпроси от областта на социалната психология (СП), когато се питат

• „защо той или тя постъпи така?”,
• „какво ще стане, ако тези двама души се срещнат утре?”,
• „какво вижда тя в него или той в нея” и т.н.

Разликата между наивния психолог, какъвто е всеки човек и изследователя-психолог е, че първия използва равнището на здравия смисъл, за да си обясни горните наблюдения, а втория – търси научното обяснение за едно или друго човешко поведение.

Задачата на науката обаче не е да оборва непременно онова, в което хората вярват, защото научното обяснение не винаги е различно от обяснението което се прави на равнището на здравия смисъл.
Много често наблюденията на непредубедените хора и съжденията, които те правят носят точно толкова истинност, колкото и съжденията, които са направени по пътя на строгите научни наблюдения.

Самата социална психология е един от най-перспективните клонове на психологическата наука, който изучава психичните явления, възникващи при взаимодействието между хората в групите и колективите и по-широко – в различните организирани и неоганизирани човешки общности.

От много време, в психологическата наука, за основа на теоретическия анализ, се вземаше личността като някакъв особен феномен. Връзките на личността с обществото се подразбираха, но не бяха предмет на конкретно изследеване.

А днес остро се чуства необходимост от достоверно познаване на социално-психологическите връзки на хората, от установяване на много от загадките за човешкото поведение –

• как хората се обичат,
• защо се мразят,
• как си помагат,
• как си вредят,
• как се осъзнават като индивиди,
• как се възприемат като членове на групи.

Между знанието за нещата и тяхното прилагане обаче има голяма разлика. Това поставя въпроса за връзката между социалнопсихологическото знание като базисно научно познание и неговите приложни възможности.

Запознаването с началото и развитието на СП несъмнено ще засегне въпроса за връзката между социалнопсихологическите изследвания и проблемите на конкретното общество, в което социалната психология се развива.

Стремежът на учените в момента когато установят СП като наука е да извършат колкото се може повече абстрактни и лабораторни изследвания. Този техен стремеж се обяснява с желанието им да получат максимално достоверна и валидна информация.

По този начин се утвърждава мястото на социалната психология като сериозна наука. От естествените науки ни е завещан принципа, че колкото „по-чисто” е дадено изследване, толкова по-сигурно то ще може да се определи като научно обосновано.

С течение на времето обаче проблематиката на обществото намира все по-голямо място в проблемите на социалнопсихологическата наука, включително и в лабораторията. Независимо от това допреди няколко десетилетия имаше ясно разграничение между чисто приложната и чисто научната СП.

Представителите на приложната част работеха основно в държавните организации, в индустрията и другаде, а теоретиците бяха останали в университетите. Интересът към приложната наука напоследък нараства. Нарастват и изследванията на взаимоотношенията на хората в естествената им среда.

Всъщност изследователите разбраха, че както контролът и точността на лабораторията позволяват да се изолират определени причинно-следствени взаимоотношения, така съдържанието и усложненията на средата помагат да се определят понятията, които трябва да изучава дадена социална наука.

Сега социалната психология има възможност да провери приложимостта  на своите знания в много области, сред които

• здравето,
• околната среда,
• правото,
• управлението,
• комуникацията и т.н.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

0150: Регулиране на страх и тревожност (Regulirane na strah i trevojnost).

Регулацията на различните психологически състояния е дейност, насочена към

• активиране, 
• насочване, 
• контрол и 
• корекция 

на поведението от гледна точка на очакван резултат. Ние обаче, не винаги регулираме целенасочено своето поведение. Много често то е несъзнателно моделирано от някакъв страх, фобии, тревожност и т.н.

Страхът е фундаментална емоция, която е създадена по генетичен път и се предизвиква от предусещане за болка. Той е предмет на емоция – преживяване, което се предизвиква от относително конкретен източник, като при фобиите се придружава с такива поведения, които нямат приспособителна стойност. Фобията и паниката са вече клинично състояние на страха.

Докато тревожността се разглежда

• и като стабилна, фундаментална черта на личността 
• и като една от основните форми на нарушаване на нервно-психичното здраве, 
• и като временно емоционално състояние. 

Тревожността се разпознава и разграничава по два признака:

• Страх е реакцията на конкретни, специфични дразнители, докато тя е реакция спрямо неопределени общи дразнители и ситуации;
• Страхът е адекватна, основателна реакция на реална опасност, а безспокойството е блокиращо поведението на човека несигурност, разлято и неадресирано вътрешно притеснение без никаква външна причина.

Обикновенно тревожния човек очаква някакво предстоящо, неопределено нещастие и въображението му ражда зловещи предчуствия, които разполага в близкото или далечно бъдеще. Когато те се свързват с определен обект или ситуация, те се проявяват като фобии, а най-разпространените от тях са:

• агорафобия,
• страх от припадаци,
• клаустрофобия,
• еритрофобия,
• страх от болести и т.н. .

Често срещаните причини за тях са:

• различни вътрешни конфликти – неразрешени и понякога подсъзнателни;
• изтласкана връждебност – към конкуренти и началници, към близки и др., - често свързана и с чувство за вина;
• нестабилна самооценка – вечно тревожни са хората, които не са това, което изглеждат в собствените си очи и в очите на околните; те постоянно се безпокоят дали впечатлението, което създават е истинската им същност.

Добро описание на тревожността дава основателя на персонализма Еманюел Муние (1905-1950). Обезпокоеният човек е потънал в несигурност с свободно плававащи характеристики. Стотици са причините, по които тя се конкретизира. Преминаваща лесно от угризения на съвестта към тревожно вслушване в работата на вътрешните органи, от безпокойство за утешния ден към метафизични терзания.

Тревожният по натура човек върви пред тревогата си. Той я проецира върху света и вижда да го наближават създадените от него призраци. Постоянно състоянието на несигурност предхожда каквато и да е външна причина и се вкопчва в най-незначителната от тях. Универсалните му страхове се плъзгат от едно предчуствие към друго, от едно опасение към друго.

Очаквания и разлики, пътувания, планове, дребни неразположения, изненади – всичко може да послужи като повод за пристъп на тревожност, а това изчерпва човешките сили. Ето защо не е чудно, че високото равнище на безспокойство като правило води до снижаване ефективността на дейността, докато ниското й ниво довежда до повишаване на резултатите.

Колкото по-ярко изразена е тя у даден човек, толкова по-голяма е вероятността неговото поведение да бъде неадекватно на дадените обстоятелства и да го сполети провал в подетото начинание. А това, от своя страна ще затвърждава неговите фобии.

По резултатите от различни психо-тестове се вижда, че независимо от професията, с която се занимават хората, винаги е на лице някакъв стрес, който пречи по накакъв начина на тяхната работа. За това е необходимо всеки до някаква степен да се справя със този стрес.

 Нашият век, смята американсия учен Чарз Спилбъргър, е век на тревогите. Съвременният живот е изпълнен със ситуации, възприемани от хората като важни, отговорни , решаващи или пък застрашаващи личността. Всички те пораждат безспокойство у всеки, но прекалено силно, разрушаващо е то у тревожните хора.

Съществуват наблюдения, според които у хората, които на младини са упражнявали дейност, в която е имало важни, решаващи събития – например:

• - спортували са и са участвали в отговорни състезания;
• - излизали са на сцена или на трибуна;
• - явявали са се на конкурси от различен характер, участвали са в различни диспути;
• - срещали са се и са се преборвали със съперници и опоненти в сериозни или игрови съревнования,

такива хора придобиват житейска закалка отрано и по-лесно преодоляват тревожността, те дори трансформират безспокойството в засилена мотивация и мобилизация.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––