0149: Внимание - специализиран психологичен процес (Vnimanie - psihologichen proces).

Вниманието (В.) е специализиран психичен процес и състояние на насочване и съсредоточаване на Аз-а на индивида върху едни или други аспекти на ситуационното поле, при което се образува фокус на диференцирано преживяване и периферия с по-малко отчетливо преживяване. Така едни аспекти на преживяването добиват усилени образи и диференцирана значимост за сметка на други.

Най-често отъждествяваме вн-то със съзнанието, защото чрез него насочваме съзнанието, понякога и подсъзнанието, си към по-важни обекти или субекти с различно значение. И в зависимост от значимостта на дадения предмет се определя колко силно ще бъде насочено В. ни към него и до каква степен ще се запамети в нашето съзнание.

В-то може да придружава всякакви други психични процеси, сензо-перцептивни, паметови, мисловни. Следва да се отбележи, че то по-често и естествено съпровожда психичните процеси, осъществяващи връзка с наличния фрагмент на света “тук и сега”, т. е. сензо-перцептивните преживявания. В тях В-то е предназначено да подготви, настрои субекта за нови, силни и необикновени стимулации, или за да осигурява  максимално бързи и адекватни реакции на внезапни, но евентуално важни събития.

Чрез вниманието човек прави връзка с други два важни психологически и познавателни процеси – мислене и въображение. Чрез В-то се сигнализира и акцентира върху момента на действие – тук и сега. То ни подсказва, на подсъзнателно ниво, към кое действие или предмет да се насочим. Но също така това, което ни привлича в-то, разпалва нашето въображние и съзнанието ни започва да работи. Накратко, фокусът му задава и удържа темата на момента, темата на наличния фрагмент „тук и сега”.

В-то се акцентира директно върху това да ускорява и тонизира движенията на човешкото тяло  в зависимост от ситуацията , в която се намира и степента на опасност на самата ситуация. То е свързано и с друга функция, която е свързана със съсредоточаване на усилия върху обект, който следва да бъде овладян поради една или друга извън-биологична необходимост. Тук vnimanieto създава преживявано поле на действие на субекта и „обединява” външното или вътрешно действие с предмет сякаш това се прави от някаква „вътрешна ръка” от „вътрешно внимание” (подсъзнание).

Видовете вн-ие биват :

• неволево,
• волево и
• послеволево.

Неволевото се базира изцяло на ориентировъчния инстинкт. То се нариача първично и инстинктивно и се активира спонтанно, бързо и принудително. Неволевото  в-е се съпътства от наситени емоции и ефекти – на уплаха, безпокойство, гняв, любопитство и др. При активиране на неволевото в. организмът изпитва повишен физиологичен стрес. Проявите му са наситени, краткотрайни и провокирани от усещания или възприятия, т. е. от външни фактори.

Тъй като е вроден автоматизъм, първичното вн. действа принудително и не се поддава на обучение, а също не се и отучва. Понякога неволевото В. се провокира от промяна, изразяваща се в прекъсване на стимулация – ако покрай субекта се говори, настъпването на мълчание предизвиква преместване на фокуса на в-е към променената ситуация.

Това означава, че неволевото вним. е по същество насочено не към стимулацията, а към изследване на значението на промяната в текущата ситуация, т. е. то активира когнитивните процеси на индивида. Другата негова функция е да повиши мобилизационната готовност за бързо действие и това става също автоматично и едновременно с когнитивната активация.

Със силата на волята се реализира волевото внимание. То е породено от някакъв субект, предмет, действие. Действието на волевото вн. може да се определи като вторично спрямо това на неволевото в. Провокира се от интересите и мотивацията на субекта и става по ефективно с уражняваето му.

Волевото В. е пригодено да регулира хода на абстрактни ситуации – такива, в които се изисква съобразяването и комбинирането на символи и преобразуване на природни материали по символична схема. Затова, когато е насочено към вътрешни процеси, то се обозначава като „интроспективно внимание”. Волевото вн-е може да участва като механизъм на реализация на сложни волеви действия и да се превърне в умение да се внимава в дадена ситуация, в която в-ето е ангажирано.

Послеволевото внимание се появява тогава когато индивидът развие силна положителна мотивация за някакъв вид дейност. То започва преднамерено и с известна принуда от страна на Аза, но след това става след-волево или волево.

Няколко са външните белега, по които може да се разпознае когато човек внимава. Това са : позата на мислителя, когато индивидът неволно е заел тази позиция, мимиките на лицето, които го издават, инстинктивното задържане на въздуха, което показва до каква степен е съсредоточено съзнанието му. Силно зяпналата уста е един от основните показатели за това, че човек е насочил в-то си към нещо, която от време навреме има и комичен ефект.

Нееднаквото възприятие на един и същ обект води до колебание на вниманието. Човек може да съсредоточи (фокусира) в-то си върху един предмет или действие. Останалите неща, които го заобикалят, на тях индивидът обръща внимание, което е неявно. Обемът на вн-то се определя от способността на възприемане за много кратко време определен брой еднородни дразнители.

Той съвпада с обема на краткосрочната памет, на възприятието и на осъзнаването. Концентрацията е способността да задържим вн-то си върху един от множество разнородни дразнители. Съсредоточеното В. създава и запълва фокуса на вн. и се мести в ситуационното поле.

Разсеяността е неспособността да задържим в-то си към един обект. Вн-то активно структурира текущата ситуация, задава тема, ритъм и разпределение на основните ресурси за нейната обработка и осмисляне. Така то, заедно с краткосрочната памет, е ключов механизъм в ситуационната организация на опита.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––